ИНОЗЀМСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Чуждоземен; другоземски, иноземен. Христос Праведникът по време на земния Си живот винаги е признавал легитимната власт, макар да е била власт на неправедници, иноземска (римска) и иноверска (идолопоклонска). Култ., 2013, бр. 7 [еа].