ИНОЗЍТ м. Биохим. Органично вещество от групата витамини В, съдържащо се в почти всички животински тъкани и в много растения като фитин. Освен биотин вътрешните животински органи са особено богати и на инозит. Б. Банков и др., ВВ, 134. Към разтворимите във вода вещества се отнасят: многовалентните алкохоли (манит, сорбит, инозит) и по-голямата част от минералните вещества. П. Даскалов и др., ТК, 11.
– Фр. inosite, нем. Inosit.