ИНОКУЛА̀ЦИЯ ж. Мед. 1. Изкуствено заразяване на опитни животни чрез впръскване на заразѐн материал в тях. Най-сигурен метод за доказване на туберкулозни бактерии в урината е инокулацията на морско свинче, което притежава вродена възприемчивост към туберкулозата. М. Василев и др., ВБ, 252.
2. Вкарване на болестотворни микроби в организма чрез инжектиране, ваксинация или ухапване от насекомо.
– Лат. inoculatio.