ИНОКУЛЍРАМ, -аш, несв. и св., прех. Мед. 1. Заразявам изкуствено опитно животно, като впръсквам заразѐн материал в него. Интересно е, че сифилисът е изучен извънредно бързо: в 1903 г. Мечников го инокулира на шимпанзе. Б. Кърджиев, ΟΠΑ, 281.
2. Вкарвам болестотворни микроби в организма чрез инжектиране; ваксинирам. Минх е направил истински научен подвиг, като си е инокулирал възвратен тиф, за да докаже, че болестта се предава чрез кръвта. Б. Кърджиев, ΟΠΑ, 4. инокулирам се страд. Микробите се инокулират, а туморните клетки се имплантират. Б. Кърджиев, ΟΠΑ, 149.