ИНОПЛЀМЕНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Остар. Чуждоплеменен. Различните иноплеменни, най-паче германскаго племена, народи не видяха за добро да ся подчинят на Атиловите синове. Г. Кръстевич, ИБ, 413. Сам си Соломон на старост обикнал разкошността, набрал за себе си много иноплеменни жени и допуснал при двора си езическото богослужение. Н. Михайловски, РВИ (превод), 11–12. Ако иноплеменните нам народи гледат със завист и със страх на нас, славянете, то толкова повече ние тряба да са сближиме, да са споразумееме, да са съединиме. НБ, 1877, бр. 68, 263.