ИНОРÒДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Остар. Книж. Който принадлежи към друга, чужда народност. Копаня, доста едра и цветуща българска колония, останала е и до днес почти чиста от всяка инородна смес. Ив. Вазов, Съч. VI, 143. Но това изучване на инородните литератури трябва да бъде разумно, с ред. Н. Бончев, ПСп, 1873, кн. 7–8, 5. Ми, инородните и иноязичните православни християни, не можехме да терпиме хладнокровно пред явните убийства на просвящената ни народност и още по-горчивото порушение на чистото ни православие. ЦВ, 1860, бр. 480, 1.