ИНОРÒДЕЦ, мн. -дци, м. Остар. Книж. Човек от друга народност; чужденец. – Тези, които не са от истото отечество, казуват ся чужденци, инородци. Π. Ρ. Славейков, ПЧ, 35. Ни един инородец и иноверец не ще са приема под никакъв начин в народните горски български чети. З. Стоянов, ЗБВ I, 79. Евреите не бяха многобройни в града. Не бяха мразени, нито предизвикваха някого, живееха сговорно и с българите, и с останалите инородци. К. Константинов, ППГ, 80.