ИНОСКАЗА̀ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. Който съдържа иносказание; алегоричен. По същество повестта [„Старата гора“ от Челкаш] представлява една иносказателна сатира върху нашата съвременна действителност. М. Наимович, ЛФ, 1956, бр. 48, 2. Макар че тук не е спазена традиционната форма, духът на партиите е такъв, че се разбира ясно тенденцията на Аристофан. Тук той излага редица свои схващания в иносказателна форма. Г. Михайлов, Т, 1955, кн. 11, 11. Притча е едно иносказателно изречение или приказание, употребено за предавание на някое нравствено или духовно учение. КТЕМ, 244.