ИНОСКАЗА̀ТЕЛНОСТ, -ттà, мн. -и, ж. Книж. 1. Само ед. Качество на иносказателен; алегоричност. И смехът, и поуката, и всичко у Бешков извира не от констатацията, не от категоричността на авторовата идея, а от положението, в което се намират героите му. Техните думи са почерпени от бистрата яснота и лаконичност, от езоповската иносказателност и хумор на езика, който говори нашият народ. Ст. Сивриев, ЛФ, 1958, бр. 5, 3.
2. Обикн. мн. Иносказателен, алегоричен израз. Колкото е по-стар един народ, толкоз по-малко иносказателности в езика му, защото с възрастта негова намалява и живостта на въображението. Т. Шишков, ТС, 83.