ИНОСТРА̀НЕЦ, мн. -нци, м. Остар. Книж. Чужденец. – В този град има цели квартали англичани, американци, руси и други иностранци. Ал. Константинов, БГ, 16. Като търговски народ картагеняните особено са грижили за силния си флот; сухопътните им войски са набирали от покорените туземци и наемници иностранци. Н. Михайловски, РВИ (превод), 48.


Източник: Речник на българския език (онлайн)