ИНÒЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и. Старин. Прил. от инок; монашески, калугерски. Той [Иван Рилски] бил погребан от неколцината си ученици, които съставяли първото иноческо братство в България, близо до пещерата. Ив. Вазов, Съч. XV, 33. И накрая смирено навлече иноческа власеница, обрече се на монашески живот и остана до смъртта си там като прост монах Харитон. П. Константинов, ПИГ, 20. Отколе той са е отдалечил от този шумний свят и са е заселил в това свято място, като са е предал в служба богу и са е подстригал в чин иноческий. Ил. Блъсков, ЗК, 89.
ИНÒЧЕСКИ. Старин. Нареч. от прил. иночески; монашески, калугерски.