ИНОЯЗЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Остар. Книж. Чуждоезичен; иноязически. Ми, инородните и иноязичните православни християни, не можехме да терпиме хладнокръвно пред явните убийства на просвящената ни народност и още по-горчивото порушение на чистото ни православие. ЦВ, 1860, бр. 480, 1.