ИНСИНУЍРАМ, -аш, несв. и св., прех. и непрех. Книж. Измислям и разпространявам неверни слухове за някого или за нещо с цел излагане и злепоставяне; клеветя, интригантствам. Кръстанов: – Настоявам да кажете всичко, каквото ви е известно за мене! Мери: – Просто не е необходимо... Кръстанов: – Тогава вие инсинуирате. Д. Димов, ЖСМ, 86. – Е, добре, г. Фичев, понеже вий нахално инсинуирате, позволете ми да използувам законния реванш, който ми се пада, и да ви нарека с вашето истинско име: вий сте един уличен драскач! Пряп., 1903, бр. 25, 3. инсинуирам се страд.
– От лат. insinuo ‘вмъквам се, прониквам’ през нем. insinuieren.