ИНСОЛА̀ЦИЯ ж. Спец. 1. Изменение, обикн. разрушение на геологически форми под влияние на слънчевата енергия. Това разрушаване на скалите под прякото действие на слънчевите лъчи се нарича инсолация. Гр. Николаев и др., ОГ, 51.
2. Мед. Излагане на слънце. Инсолация – излагането на слънце на половината разголено тяло за половин час на ден е достатъчно за синтеза на витамин D от кожата. С. Тишева, ВБ I, 582.
3. Мед. Слънчев удар; слънчасване. Топлинният удар, познат още като инсолация, е сериозно състояние на организма, което налага незабавна медицинска помощ. Утро, 2018, бр. 8373 [еа].
– От лат. insolatio ‘излагане на слънце’.