ИНСПЀКТОР м. Длъжностно лице, което инспектира. Спомних си как за първи път бях се запознал с него в едно от оряховските села, гдето той беше слязъл да ревизува училището. Той [Ц. Гинчев] по онова време беше училищен инспектор. Ив. Шишманов, СбЦГМГ, 59. Инспекторът я похвали, насърчи я да работи в неделното училище, но накрай се пак подсети да няма прекаляване. А. Страшимиров, К, 20. Съвсем тайничко финансовият инспектор пристигна една вечер в провинциалното градче З. и сутринта, към осем часа, с кожената си чанта в ръка, се запъти право към мировите съдилища. Д. Калфов, Избр. разк., 5.
– Лат. inspector през рус. инспектор или нем. Inspektor. – Летоструй, 1876.