ИНСПИРА̀ЦИЯ ж. 1. Книж. Подбуждане, подстрекаване. Не много преди смута в X. самият най-пръв и най-близък на Калинкова регент беше му изложил в обстоятелствена шифрована телеграма всичко по готвените невям инспирации на противниците им и съветвал го бе да следи строго. А. Страшимиров, Съч. I, 236–237. Пред грозната пропаст, до която се докара народът от подземните инспирации на враговете на славянството и на татковината ни, ний се ужасявахме. Бълг., 1902, бр. 448, 2.
2. Прен. Вдъхновяване. Към програмните творби на Дворжак се отнасят и „Славянските рапсодии“, писани във времето на първото увлечение по новоромантизма, по инспирация от Листовите „Унгарски рапсодии“. БНТ, 1941, бр. 223, 2. Днес става дума за инспирацията. Йовков разправяше от опит, че хрумванията му идват често изненадано, но никога не случайно. С. Казанджиев, СбАСЕП, 470. Те [стихотворенията на Змай Йован] не са рожби на поетическа инспирация – поне на такава, на каквато са рожба г. Вазовите „Раковски“ и „Паисий“. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VII, 120.
3. Мед. Вдишване. Противоп. експирация. Както е известно от физиологията, инспирацията (вдишването) се осъществява в резултат на съкращаването в различна степен на диафрагмата и на външните междуребрени мускули. Ал. Гюровски, АЧ, 271.
– От лат. inspiratio, -onis през рус. инспирация или нем. Inspiration.