ИНСТАЛЍРАНЕ1 ср. Отгл. същ. от инсталирам1 и от инсталирам се; монтиране, поставяне. Министър Тодоров се е съгласил да се отпуснат суми за инсталирането на електрическа силопроизводна станция при мина „Перник“. У, 1911, бр. 217, 3. Най-после прежалихме капарото и подписахме договор. Но в бързината пропуснах да впиша устно обещаното инсталиране на един самовар. Ив. Хаджийски, БДНН II, 81.

ИНСТАЛЍРАНЕ2 ср. Комп. Отгл. същ. от инсталирам2 и от инсталирам се; инсталация2. Други разновидности на системата не изискват инсталиране на софтуер на компютрите в училищата. АБ, 2012, бр. 28 [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)