ИНСТА̀НЦИЯ ж. Адм. Юрид. Поредна степен, звено в системата на подчинени един на друг органи в съдебно или административно учреждение или в организацията на някаква дейност. – Началничката обаче отчете в своя доклад, че лагеруването е минало при пълен ред и дисциплина и без никакви произшествия. Тя искрено се гордееше със своето постижение и беше уверена, че ще я похвалят в докладите на по-горните инстанции. П. Незнакомов, СНП, 105. Ако ся отмени решението на окръжний съд, областний съд възлага разноските по производството на делото, както в първата, така и във втората инстанция, въз обвинената страна. ВП, 49. В продължение на дълги години Венков ежедневно търчал по разни инстанции, за да разреши някакъв свой проблем. В. Сотиров, ЛНП, 63. – За това, че ме нарекохте мошеник, без да имам капка вина, вие ще трябва да дадете писмени обяснения пред три инстанции. Й. Попов, БНО, 105. Окръжни съдилища или съдилища на първа инстанция има във всички окръжни градове. А „България“, 79.
– От лат. instantia ‘предстоящо пребиваване, приближаване’ през рус. инстанция. – Й. Груев, Кратка логика (превод), 1861.