ИНСТЍНКТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Остар. Книж. Инстинктивен. Със страшния въпрос дали някога разумът ще стане господар на инстинктния живот, Фройд изпада в раздвоение. Хип., 1931, кн. 1–2, 65.


Източник: Речник на българския език (онлайн)