ИНСТИНКТЍВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Който е породен от инстинкт; несъзнателен. Чрез едно инстинктивно движение, вдъхнато от неминуемата опасност, Хрисантов се отметна. Ив. Вазов, Съч. VI, 213. Само инстинктивното отдръпване на Костадин го спаси от бясната уста и вълчите зъби на кучето. Ст. Даскалов, СЛ, 79. Достатъчно е да поставим животното в нови, непознати условия и веднага проличава липсата на осмисленост в инстинктивното поведение. НТМ, 1961, кн. 11, 11.
– От нем. instinktiv или рус. инстинктивный. – Сп. Училище, т. I, 1870.