ИНСТИНКТЍВНО. Нареч. от инстинктивен; несъзнателно. – Защо ти е такова синьо окото? – попита той и учуден, и разтревожен. Пешо инстинктивно пипна удареното си око. – Не знаех, че е синьо – каза той смутено. П. Вежинов, СО, 76. От тежките мисли ме изтръгна ново чукане на входната врата. Отворих със свито сърце и гледката, която видях, ме накара инстинктивно да направя три крачки назад. П. Незнакомов, СНП, 68.