ИНСТИТУЍРАНЕ ср. Рядко. Книж. Отгл. същ. от институирам и от институирам се. Исковата молба изхожда от досущ невярното предположение, че за да може да се приеме за сериозно институирането някого за универсален наследник, трябва непременно завещателят да е искал и да е изразил волята си, щото наследството, ако не може да бъде прието от назначеното в завещанието лице, да бъде прието от неговите деца. НЕГ, 211–212. Очевидно за Станка-Николица заявеното екстравагантно име е опит за институиране на аз-а спрямо останалите. ЛВ, 2003, бр. 8 [еа].