ИНСТИТУЦИОНА̀ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който е свързан с институция, който се отнася до дейността на институция. Протича законодателна и институционална реформа за по-ефективно усвояване на европейските средства. Ив. Ангелов и др., ИБЕС, 335. Нужна е единствено институционална акредитация, при което главният въпрос е дали институцията има развита система за поддържане и оценка на качеството си. ДТ, 1999, бр. 69, 11.
◊ Институционален расизъм. Полит. Проява на дискриминация спрямо човек от друга раса или с различна етническа принадлежност при работата му в институция (училище, полиция, съд и др.). Теорията за институционалния расизъм на Роберт Блаунер от 70-те години. Съгласно нея неравенството на расите и етническите групи не се свежда само до индивидуални актове на дискриминация, а засяга работата на институции като училището, полицията, съда, които подхождат към човека според етническата му принадлежност. Ив. Иванов, ДП [еа]. Защо не се говори за масовото насилие спрямо циганите, защо се позволява системно да се нарушават правата им и се стига до т.нар. институционален расизъм. Култ., 2003, бр. 14 [еа].