ИНСТИТУЦИОНАЛИЗЍРАН, -а, -о, мн. -и. Книж. Прич. мин. страд. от институционализирам като прил. Който е уреден официално, нормативно, получил е статут. Обучението, и особено институционализираното, е специфично човешки феномен. М. Андреев, ПОД, 22–23.