ИНСТРУ̀КТОР м. Специално определено лице, което дава инструкции на други лица в някаква област, специалност. Денят беше определен за опознавателни летения с школниците. На всеки от тях се полагаше да пролети по няколко минути с инструктор. А. Станоев, П, 30. И за да върне хладнокръвието си, [англичанинът] почна да мисли за съветите на инструктора от Лондонското училище за специални задачи в Близкия изток. Д. Димов, Т, 568. Уверяват, че Портата има намерение да иска от Франция офицери за инструктори на жандармерията. НБ, 1877, бр. 60, 236. Определени са инструктори по бойна подготовка за всички райони. Д. Ангелов, ЖС, 112. Автомобилен инструктор.
– От лат. instructor ‘разпоредител’ през рус. инструктор или нем. Instruktor.