ИНСТРУ̀КЦИЯ ж. Книж. 1. Обикн. мн. Ръководни указания, наредба до подчинени органи, служби и длъжностни лица за правилното изпълнение на служебна или обществена работа; наставление, упътване. – Вие имате ли инструкции в този смисъл? – запита накрая Драган Цанков. Не, Кумани нямаше инструкции. Но той знаеше, че руското правителство счита в момента една акция за съединението предивременна. В. Геновска, СГ, 87. До получаване инструкции из Петербург руското консулство държеше съчувствено отношение към народното движение. Ив. Вазов, Съч. XXV, 216. Сега, като секретар на партийната организация в селото, всяка вечер той обикаляше партийните членове, за да им дава разни поръчения, а често отскачаше в града за инструкции и материали. Г. Караславов, ОХ IV, 41. Като приеха инструкциите на началника си и са обещаха да ги изпълнят точно и без забава, двамата войници заминаха с пленниците. Н. Михайловски, ПА (превод), 32.
2. Документ, брошура, които съдържат такива писмени указания. Тя [машинописката] чукаше до изнемогване по клавишите на машината инструкции, таблици, отчети. Сл. Македонски, ЕЗС, 15. През 1606 г. Галилей решил да издаде съставената от него кратка инструкция – „Работа с геометрическия и военен пергел“. М. Калинков, ГГ, 21. Началникът постави очилата си и препрочете току-що снетата от пишещата машина нова инструкция. П. Незнакомов, СНП, 89. Подемно-транспортните машини и съоръжения са снабдени с технически инструкции, съдържащи правилата за пускане и спиране, за работа, преглед и смазване. ДВ, 2001, бр. 55 [еа].
– От лат. instructio, -onis ‘нареждане, наставление’ през рус. инструкция или нем. Instruktion. – В-к Цариградски вестник, 1855, бр. 255, 2.