ИНСТРУМЕНТА̀ЛЕН, -лна, -лно, мн. лни, прил. 1. Който се отнася до инструмент (в 1 знач.) или до производството му. В инструменталното отделение бяха специализирано разделени инструменталните машини, обособи се ново ковачно отделение. Тр, 1963, бр. 287, 2. Посетителят може да види инструментален шкаф за поддържане на мотори и два леки компресора. ВН, 1960, бр. 2687, 1. Инструментална стомана.
2. Муз. За музика или музикално произведение – който е предназначен за изпълнение само от музикален инструмент. Творчеството на Дворжака засяга всички области на вокалната и инструментална музика. БНТ, 1941, бр. 223, 1. Тя [концертната програма] беше и пространна, и разнообразна, и съдържаше в себе си цял ред вокални и инструментални сола, дуети, квартети и разни оркестрови пиеси. ССГ (превод), 71–72. Значителното, според думите на Шостакович, може да се изрази в малката песен и в симфонията, в леката инструментална пиеса и в операта. НК, 1958, бр. 2, 1.
3. Като същ. инструментална. Помещение в завод или работилница, в която се съхраняват инструментите за производство. Той мина покрай големите циркуляри и хлътна в инструменталната. Д. Кисьов, Щ, 405. В инструментална на завод работят двама магазинери. Установено е, че времето за обслужване на чакащите за инструменти работници е 4 – 5 минути. Хр. Павлова и др., ИММ [еа].
◊ Инструментален падеж. Грам. Рядко. Творителен падеж. В тези изречения глаголът ровя управлява съществително име в инструментален падеж. СбОДС [еа].