ИНСТРУМЕНТАЛЍСТ1 м. Филос. Привърженик или последовател на инструментализма1.

ИНСТРУМЕНТАЛЍСТ2 м. Муз. Музикант, изпълнител на музикален инструмент. Момчето настояваше, че беше чуло финала на една много специална соната на Цезар Франк, която се разучавала за изпити за инструменталисти в Консерваторията. И че Маргарита я свирела виртуозно. А. Стамболова, ТКС [еа]. През 1951 г. Филип Кутев създава национална школа от певци, инструменталисти, танцьори, хореографи. Класа, 2013, бр. 1536 [еа]. Конкурсът „Музиката и Земята“ привлича всяка година млади инструменталисти и композитори от цял свят. Земя, 2019, бр. 113 [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)