ИНСТРУМЕНТА̀ЛЧИК, мн. -ци, м. Разг. Работник, който съхранява, поддържа в изправност инструментите за дадено производство и отговаря за тях. Той непрекъснато стоеше над главите на инструменталчиците и непременно искаше да има за всяка машина запасни матрици и ножове. Д. Кисьов, Щ, 454. Друг работник говори за това, че нямало авариен шкаф, та се налагало в най-напрегнатото време да търсят инструменталчика, домакина и т.н. В. Ченков, ЗХ, 123.
– От рус. инструментальщик.