ИНСТРУМЕНТЍРАНЕ1 ср. Муз. Отгл. същ. от инструментирам1 и от инструментирам се; оркестриране. Известно е, че композиторът на опери чрез оркестрацията си дава колорит, израз и дълбочина на всички отделни моменти, чрез умелото инструментиране и използуване на особеностите на всички групи инструменти, както и на специалните ефекти, които се получават от всеки инструмент, придружен от нееднородни нему инструменти. МВест., 1924, бр. 15–16, 2.
ИНСТРУМЕНТЍРАНЕ2 ср. Мед. Извършване на определена манипулация при част от тялото чрез използване на медицински инструменти. Причинява се [разкъсването] от инструментиране в трахея или при гръдна травма. Ив. Смилов, НАИЛ, 399. Шиниране на зъби. Индикации: зъби с увеличаваща се подвижност. Изключително подвижни зъби за улесняване на обработката им преди инструментиране. ДВ, 2020, бр. 41, 28. Работна поза и техника на инструментиране на зъби от горна и долна челюст.