ИНСТРУМЕНТÒВКА ж. 1. Муз. Инструментация (в 1 и 2 знач.). През 1888 г. „Борис Годунов“ е поставена за пръв път в Болшой театър в Москва, а в Петербург е възобновена през 1896 г. в редакцията и инструментовката на Римски-Корсаков. Л. Сагаев, КО [еа].
2. Литер. Стилистичен похват, при който редуването на определени звуци придава на стихотворението или на части от него определен звуков тембър; инструментация (в 4 знач.). Музикалността се засиля не само от повторения, от ритмично повторени фрази, но и от инструментовка на стиха – по отношение на гласни и съгласни. М. Арнаудов, ЖТИ ІІ, 151. Към инструментовката се отнасят всички видове алитерации, асонанси, звукови повторения, звукоподражания, звукописи и т.н. Е. Мутафов, ЛХ, 153.
– Рус. инструментовка.