ИНСУФИЦИЀНЦИЯ ж. Мед. Недостатъчна функция на даден орган; функционална слабост. Десностранната сърдечна инсуфициенция се получава при слабост на дясната камера, когато изискванията към нея са повишени. Н. Манчева, ЛФ, 146. Придобити сърдечни пороци. Пороците се изразяват или в недостатъчно затваряне на клапите (инсуфициенция), или в стеноза, или биват комбинирани. К. Рашков и др., ДБ, 263.
– От лат. insufficientia ‘недостатъчност’.