ИНТА̀РЗИЯ ж. Изк. 1. Украсяване на повърхността на дървен предмет или мебел с фигури от разноцветни дървени фурнири, въведено в Италия през епохата на Ренесанса. В областта на мебелното производство Възраждането се изразява в търсене на нови конструкции, нови форми. Изразява се в търсене на нови начини за украсяване на мебелите – профилиране, въвеждане на интарзията, влагане на архитектурни елементи в орнаментиката на мебелите. Д. Лалев и др., НМП, 118.
2. Предмет с подобна украса. Ето какви видове колекции изброява той: интарзии от Фра Джовани ди Монте Оливето или Фра Рафаело ди Бреша; драперии от Арас, гоблени от Фландрия. Хр. Ковачевски, СК, 113.
– От ит. intarsio през нем. Intarsia.