ИНТЕГРА̀ЛНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Цялостност; интегритет. Основното при този подход е разбирането за интегралността на човешката култура, т.е. за смисловото единство на всички форми и жанрове (език, обред, вярвания, народно изкуство), което е обусловено от единна картина за света на възприемащия. Д. Младенова и др., БР, 44. Човешките същества, казва Фукуяма, по природа са обществени същества. Следователно моралът е продукт на социалната същност на човека, на неговия живот в обществото и в същото време осъществява интегралността, цялостността на обществото. СбУПОСФ 2015, 84.