ИНТЕГРА̀ТОР м. Техн. Уред за автоматично изчисляване на определени интеграли. Друга машина, която привлича вниманието, е интеграторът. Той може да решава линейни и нелинейни уравнения до десети порядък. ВН, 1958, бр. 2127, 4.
– От лат. integrator ‘обновител’ през нем. Integrator.