ИНТЕЛЕКТУА̀ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който се отнася до интелекта; умствен. При човека, благодарение мощното развитие на централната нервна система, благодарение на психическата активност и богатство, настъпва една непрекъсната промяна на личността, и то не само в интелектуално, но и в емоционално и характерологично отношение. Пр, 1953, кн. 2, 32–33. – В сърдечните ти работи не искам да се бъркам. Но трябва да ти изтъкна, че аз поначало съм против такива неравни бракове. Защото за мене духовното, интелектуалното неравенство е по-лошо и по-опасно, а бих казал – и по-нещастно от неравенството във възрастта. Г. Караславов, ОХ, 261.
2. Който е свързан с умствената дейност на човек (литература, изкуство, наука). Запазените стотици писма между големия учен и творческата ни интелигенция от няколко поколения са незаменими свидетелства за общата атмосфера на онова време, за положението, грижите и тревогите на хората на интелектуалния труд. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 23. Образованието е една предпоставка за интелектуален живот, но само по себе си съвсем не го гарантира. Ем. Манов, ПС, 65. Статии, литературни бележки, преводи из чуждите литератури и преди всичко перли из източните приказки, такива са формите, които намира неговата интелектуална активност в този извънредно плодовит за него [Ив. Ст. Андрейчин] период. Ив. Богданов, СП, 201. Неговата съпруга уреждала всеки петък събирания, на които се срещал интелектуалният елит на Париж – писатели като Алфонс Доде, Зола, Тургенев и Мопасан. Хр. Ковачевски, СК, 127. Интелектуални занимания.
3. Който е с високо развит интелект, интелигентен. – Ти си наистина прекалено интелектуален за тая професия. Б. Райнов, ТН, 170. Херцогиня Осуна – покровителката на Гойя – по-начетена, по-интелектуална от Алба – е също така обезсмъртена от неговата четка. П, 1971, бр. 10, 10.
– От лат. intellectualis през нем. intellektual или рус. интеллектуальный.