ИНТЕЛЕКТУА̀ЛЕЦ, мн. -лци, м. Книж. Човек, който се занимава с умствен труд, свързан е с наука, литература, изкуство и под. Вуйчо ми още като студент се познавал близко с мнозина от тогавашните интелектуалци. К. Константинов, ППГ, 86. За всеки случай съзнанието, че се налага при настъпилата историческа конюнктура сгрупирване на българските видни интелектуалци за обща работа в полето на науката и народната просвета, си е пробило дотолкова път, щото причините за ново, по-здраво изграждане на едно научно-книжовно общество не ще закъснеят. М. Арнаудов, БКД, 50. Според най-известния интелектуалец на никейския двор и почитател на неоплатонизма Никифор Влемид (1197 – 1272), ако един император се намира под влиянието на философ, той се превръща в идеален, защото, възприемайки уроците на философията, може да донесе щастие. Т. Томов, ВПН, 88.