ИНТЕЛЕКТУАЛЍЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. 1. Филос. Философско учение, което издига на преден план познанието чрез интелекта, пренебрегва сетивното познание и практиката. Като говорим за символизма, ние често забравяме за някои от неговите философски основи. Във Франция той се яви като реакция на парнасизма с неговата студена обективистичност и възкресяване на сухотата под маската на интелектуализъм. Е. Каранфилов, Б ІІІ, 174–175. Представителите на рационализма и интелектуализма приемат, че основната тъкан на обществото са разумните връзки. Обществото се създава в резултат на едно обмислено, съзнателно сближение между живеещите по-напред самостоятелни индивиди, в резултат на едно трезво договаряне. Ф. Марчев, Ф, 388–389.
2. Псих. Течение в психологията, което извежда целия психически живот от дейността на интелекта.
3. Литер. Наличие на подчертана разсъдъчност, философски размисли и логически изводи в дадено произведение. Все повече се засилва и задълбочава мисловността в неговите стихове. Но това не води до сух рационализъм, нито до претенциозен интелектуализъм, не убива чувството, не погубва живите цветя в лириката му. Л. Георгиев, Пл, 1969, кн. 6, 52. Разбира се, пиесата има и своите слабости. В нея се чувствува известен интелектуализъм, който е преминал в самата конструкция на драмата. Т, 1954, кн. 5, 6. Една преграда между нашата поезия и оня прозрачен свят на фантазията е прекомерната разсъдъчност, склонността на нашия писател към рационализъм и интелектуализъм. Б. Пенев, БЛ, 15.
– От лат. intellectualismus през рус. интеллектуализм.