ИНТЕЛЕКТУА̀ЛНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Книж. Качество на интелектуален (в 3 знач.); интелигентност. Гледах човека, който беше широко известен под името Героя, и търсех да доловя в образа му нещо изключително. А пред мене стоеше един среден на ръст, почти нисък човек. Противоположен на него беше Тинко Симов: висок, мургав, необикновено красив. Лицето му издаваше подчертана интелектуалност. Мл. Исаев, Н, 141–142. Жулиета е способна не само да обича. Като всяка пълноценна човешка личност, дарена с висока интелектуалност, тя е правдива и убедителна в постъпките си; нейните думи и жестове органически произтичат от характера ѝ. Н. Лилиев, Съч. III, 327–328.