ИНТЕЛИГЀНТКА ж. Жена интелигент. Искаше ѝ се сега да има огледало и да си оправи косата, но по полето тя не носеше чантичката си, струваше ѝ се, че с нея се дели някак си от хората, изпъква премного като интелигентка. Ст. Даскалов, СЛ, 169. Тъй като е дума за нежния пол от онова време, трябва да споменем и ония интелигентки от кръга на средното съсловие, които тичаха като деца след пеперудите, търкаляха се по тревата, късаха прецъфтели жълтурчета и ги издухваха. М. Кремен, РЛ, 432.