ИНТЕЛИГЀНТЩИНА ж. Остар. Пренебр. Начин на мислене, действия и постъпки на безволев, колеблив, съмняващ се интелигент. Сега често му се натрапваше мисълтав случай на въстание, ще оцелее ли. Беше му срамно да признае, дори пред себе си, че се бои за кожата си. Оплетен на моменти в такива размисли, Пиронев се чувствуваше безкрайно самотен. „Интелигентщина!“махаше той с ръка, като че пъдеше оса. Г. Караславов, ОХ IV, 462.


Източник: Речник на българския език (онлайн)