ИНТЕЛИГЀНЦИЯ ж. Обществена прослойка от хора, чието основно занимание и източник за съществуване е умственият труд. По главната улица [на градеца], на едно разстояние от стотина метра, се разхождаше напред-назад местната интелигенция – млади чиновници, моми, ученици и ученички. К. Константинов, СЧЗ, 112. Разгласената из града тема на реферата беше събрала в клуба почти цялата интелигенция. Бяха дошли мнозина, които Кондарев познаваше само по лице, имаше и гимназисти от горните класове. Ем. Станев, ИК I и II, 57. Третият книжовен труд, който упражнява значително влияние върху българската интелигенция, е преводът му [на Ботьо Петков] на „Критическия издиряния за историята българска“ от Ю. И. Венелин. Ив. Унджиев, ВЛ, 29.
– Б. Димитров, Ясен I (превод), 1864.