ИНТЕНДА̀НТСТВО, мн. -а, ср. Воен. 1. Поделение във войската, което се грижи за привеждане в изпълнение на задачите по снабдяването с хранителни и фуражни припаси и общо вещево имущество на военна част. Крайцерът е запасен с провизии за една седмица. Предвид на всичко това аз моля екипажът ми да бъде зачислен към интендантството на Вашия флот. Д. Добревскн, БКН, 44. Остеня беше спокоен – мобилизацията не го засягаше. Помнеше, че през първата война в обозите, в интендантствата, та дори и в първата линия, имаше хора по-стари и от него. Кл. Цачев, ГЗ, 71.
2. Сградата и канцелариите на такова поделение. Пред хотела пак нямаше часови, защото войниците, които обслужваха караула, се бяха прибрали от съседното здание в интендантството. Д. Димов, Т, 550.