ИНТЀНЦИЯ ж. Книж. Намерение да се направи нещо, насоченост на съзнанието, волята, чувствата към нещо. Интенцията е да се разясни на Русия и другите велики европейски държави, че българските земи не са територия на Османската империя, която подлежи на разподялба. ЗБ, 2012, бр. 38, 14. Доколкото днес в писмените форми на речта се срещат тук-там по-стари футурни конструкции (със спрегнат глагол ща или с неизпусната частица да (ще + да + сегашно време), те отразяват интенцията на автора да архаизира стила си и/или да изрази ирония. БЕ, 2015, кн. 3, 10. Те успяха да изградят чудесен актьорски ансамбъл, който бе адекватен партньор в материализирането на драматургичните и режисьорски интенции. ЛВ, 2002, бр. 23 [еа].
– От лат. intentio.