ИНТЕРВА̀Л м. 1. Книж. Прекъсване, пауза, разстояние, промеждутък в пространството или във времето. Откъм позицията се чуваха редки гърмежи. Зад нас в редовни интервали от по няколко минути падаха гранати. Й. Йовков, Разк. II, 154. Някъде далече наляво зад тъмните баири се появиха снопове от разноцветни светлини, които бързо и на различни интервали угасваха. Г. Караславов, Избр. съч. ІІІ, 25. Анастаси знае старата парола, чука един път с дълъг интервал, после два пъти бързо. Ем. Станев, ИК III и IV, 323. Болестта грип е съществувала още от старо време и се е проявявала и сега в епидемии през различно дълги интервали. Пр, 1952, кн. 5, 45. Четирите танка изминаха няколкостотин метра и като застанаха на равни интервали един от друг, спряха движението и откриха яростен огън срещу окопите на упоритата дружина. П. Вежинов, ВР, 143.
2. Муз. Отношение между височините на два тона, изпълнени, изсвирени, взети последователно или заедно. Отношението между височините на два тона, взети последователно или едновременно, наричаме интервал. Пеене VI кл, 28. Характерни белези на швейцарската народна песен са големият тонов обем и големите интервали, почти винаги нагоре. ВН, 1958, бр. 2199, 4.
3. Мат. Съвкупност на всички числа или точки, заключени между две числа или между две точки. Такива функции, на които стойностите се повтарят в същия ред през равни интервали на аргумента, наричаме периодични. Тригоном. VI кл, 39.
– От лат. intervallum през нем. Intervall.