ИНТЕРВЕНЍРАНЕ, мн. -ия, ср. 1. Книж. Отгл. същ. от интервенирам. Оказването на съчувствие по време на емпатийното слушане терапевтът проявява не само с жестове и мимика, но с помощта на специфични форми на интервениране от типа на подкрепа, одобрение, окуражаване, проява на солидарност и загриженост. СбСКП 2014, 1257.
2. Мед. Интервенция (във 2 знач.). Наличието на кистозно жълто тяло, дори и при значителна спонтанна болезненост, не е основание за интервениране. Й. Попов, ИГГП IV [еа].