ИНТЕРВОКА̀ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Фон. Който се намира между два вокала, две гласни. В интервокална позиция [й] се притегля от следходната гласна: а-ле-йа, ге-ро-йът, пи-йан. Сричковата граница в тези случаи е винаги пред [й]. ГСБКЕ I, 1998, 169.