ИНТЕРВЮЍРАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от интервюирам като прил. 1. На когото се задават въпроси при провеждане на интервю (в 1, 3 и 4 знач.). В социолингвистиката съществува изискване за репрезентативност на информаторската мрежа, т.е. интервюираните лица да представят цялостната градска социална структура. БЕЛ, 2000, кн. 3–4 [еа]. Повечето от интервюираните преселници в Турция са от Южна България и по-специално – Хасковско и Кърджалийско. М. Маева, БТП [еа].
2. Като същ. интервюиран<ият> м., интервюирана<та> ж., интервюирани<те> мн. Лице, което отговоря на въпроси при провеждане на интервю (в 1, 3 и 4 знач.); респондент. От една страна, въпросите трябва да са максимално унифицирани, т.е. да позволяват изследване на критериите по еднакъв начин при всички изследвани лица. От друга страна, те трябва да са създадени така, че да може да се проучат по-детайлно и нюансирано уникалните нагласи, възгледи, убеждения, минали преживявания и опит и др. на всеки интервюиран. З. Крачунова, СОНИ I, 148. Голяма част от интервюираните отбелязват лишенията, на които са се подложили, за да може децата им да станат образовани. А. Пашова и др., ИБП [еа]. Интересно е, че подобни средства за изразяване на несъгласие се прилагат както от интервюираните, така и от журналистите. Й. Тишева, ПАУР, 72.