ИНТЕРВЮЍРАЩ, -а, -о, мн. -и. Прич. сег. деят. от интервюирам като прил. 1. Който задава въпроси при провеждане на интервю (в 1, 3 и 4 знач.). Секретарят [Екерман] сякаш сам дава възможност на поета [Гьоте] да разкрие съкровените си мисли, без да му натрапва своите убеждения или сервилното си покорство. Това не е изпълнителен чиновник, нито интервюиращ журналист, нито пък анкетиращ научен работник, а само един добросъвестен, но влюбен в учителя ученик. Е. Каранфилов, МС, 291.
2. Като същ. интервюиращ<ият> м., интервюираща<та> ж. Лице, което задава въпроси при провеждане на интервю (в 1, 3 и 4 знач.). Разгледани са и манипулативните възможности на интервюто, в това число и случаи на размяна на комуникативните роли на интервюиращ и интервюиран. Пр, 2011, кн. 2, 135.