ИНТЕРЀС м. 1. Обикн. ед. Внимание, подбудено от нещо значително, привлекателно, съпроводено с желание за неговото опознаване, разбиране. Публиката се тълпеше, чакаше, движеше и шумеше. Интересът и любопитството растяха от минута на минута. Елин Пелин, Съч. IV, 237. Присъствието на тоя непобедим борец възбуждаше сега толкоз повече интерес, че той беше престанал да бъде предмет само на едно банално любопитство. Ив. Вазов, Съч. VI, 134. Щом свърши увода, Кондарев прочете няколко страници от тетрадката. Задните редици започнаха да губят интерес. Някои ядяха семки и дори не поглеждаха към трибуната. Ем. Станев, ИК I и II, 62–63. Той ме запита откъде съм, що съм .. И към края, за да му покажа, че и аз съм проявил вече особен интерес към него, запитах го също откъде е и с що се занимава. Д, Калфов, ПЮН, 107. Отначало поех задачата без особено желание, но постепенно данните, които се натрупаха, събудиха у мен интерес. Й. Делирадев и др., ОС, 17. Проявявам интерес. Δ Имам интерес към нещо.
2. Обикн. мн. и със съгл. опред. Духовни потребности, влечения, стремежи към проблемите на означеното от определението. От свенлив, какъвто беше най-напред, той скоро стана доверчив и излиятелен и ме посвети в своите най-скъпи въжделения и интереси. Ив. Вазов, Съч. VIII, 153–154. Народната библиотека, казваха те, не била читалище, а хранилище на ценни стари книги, до които трябва да имат достъп само хора с големи духовни интереси. М. Кремен, РЯ, 373. Но политиката не взимаше всичкото време на Величкова. В душата му живееше писателят, книжнината съставяше един от главните му интереси. СбЦГМГ, 201. Хилендарският манастир по това време е бил средище на монаси от различни народности, някои от тях високообразовани и с литературни интереси и влечения. Лит. X кл, 86. Тряба да се съжалява, че не притежаваме цялата Фотинова библиотека или поне списък на книгите му, от които бихме получили най-добро осветление за образоваността и интелектуалните интереси на патриарха на нашата журналистика. Ив. Шишманов, СбНУ XI, 762. Тези факти [публикуваните от Каравелов народни песни] наистина произлизат от чисто научния интерес на етнографа. Б. Ангелов, ЛС, 210.
3. Обикн. мн. Потребности, искания, права на дадена социална общност (класа, партия, държава), които ѝ носят облаги. Чорбаджиите, духовенството и народът, поради различните си съсловни интереси, не вземаха равно участие в трите дяла на Възраждането. Ив. Хаджийски, БДНН I, 5. Гръцкото правителство, каза той, след зряло обмисляне на поставеното чрез господин Раковски предложение и след съобразяване на това предложение с интересите на гръцката държава, решило да приеме участието в една такава балканска коалиция. Ст. Дичев, ЗС I, 313. Всеки манастир се е гордеел със свои собствени светини, с миналото си, а неговите монаси – с народността си и с историята на своя народ. Тук са се сблъсквали различни интереси и култури. Б. Пенев, НБВ, 46. Настъпвающите избори са пробният камък за тяхното [на избирателите] умение доколко те могат да ценят и с това наедно да отстояват общите интереси на страната. Бълг., 1902, бр. 448, 1.
4. Обикн. ед. Лична полза, изгода, облага. Той, освен службата си, нищо друго не знаеше, политическите му убеждения му ги диктуваше интересът и той добре го пазеше. Ив. Вазов, Съч. X, 62. – Не обичам хора, дето не си знаят интереса. Всеки трябва да знае кое му отърва и кое не. Ем. Станев, ИК I и II, 195. Той [бащата] става изведнаж язвителен, ругае ожесточено грубия материализъм, въздиша и съжалява, че нямало вече идеална любов и че днес хората се женели само за интерес. Св. Минков, РТК, 110–111. А скрит зад маската смирена, / един престъпник ли до днес / издигна своя интерес / за бог над цялата вселена. Хр. Смирненски, Съч. I, 132.
◊ Β интерес на някого или нещо. Книж. 1. От полза за (някого или нещо). Евстати Павлов веднага побърза да я предупреди, че дирекционният съвет на станцията бил взел решение да продължи почивката ѝ до пролетта. – Налага се в интереса на здравето ти – каза ѝ той. А. Гуляшки, СВ, 244. Гоце и Дамян решават, в интереса на делото, да се разделят през новата учебна година по разни места. П. К. Яворов, Съч. II, 187. 2. Обикн. вмет. В съчет. с истината. Заради, в името на (истината). Французите отхвърлят първия проект за конституция, който, в интерес на истината, е със силен ляв уклон. Следват нови избори за второ учредително събрание (юни 1946 г.). Др. Драганов, Д [еа]. В интерес на истината, виновната бях аз, а не той.
– От лат. interest, interesse ‘от значение съм, важно е’ през рус. интерес и гр. ἰντερέσ(σ)ο(ν). – В-к Български орел, 1846–1847.